Приказки за Принц Бърг – Кулата на принцесите

05 мар. 2007 at 2:04 am 4 коментара

Е, да обобщим драги читатели : Бърг тръгна от своя дворец, за да търси своята любов.По пътя в Тъмната гора, той се запозна с Вълшебника с Големия жезъл.Двамата попаднаха на Огромен дракон, който вълшебникът погуби, но беше хванат от патрули на „Грийнпеаце”.Сега Бърг продължава пътя си сам, към Езерото в Тъмната гора….

Та…докъде бяхме стигнали…Ааааа да.Е, вече може да продължим своя разказ.Но да видим къде се спотайваше Бърг по пътя на своето приключение.

-Мамка ти свинска, която те е родила такава ! – крещеше Бърг и отчаяно се опитваше да запали огън с камък и пръчка.Беше се подслонил под един висок храст .Колкото и да се опитваше, просто не ставаше. Но ето, че по едно време пръчката започна да пуши и след минутка –о, боже! – искра! Бърг започна да се смее дебилно, да се радва, че най-накрая е запалил огън, който да го сгрее…и в този момент заваля дъжд, който изгаси пламъка. Валя пет минути и спря, след което нощта стана спокойна…

-Не…аз НЕ мога да повярвам…Не знам кой идиот е писал тази приказка, но аз просто НЕ вярвам на очите си! – Бърг започна да крещи истерично, след което заскача върху камъка от яд, а малка лига от пяна започна да излиза от устата му. От няколко часа се беше загубил в гората, а трябваше да стигне до Езерото в центъра й.Но така и не намираше пътя…Изглежда днес не бе неговият ден.Както подскачаше насам-натам, принц Бърг видя следи от път, вдясно от храста, където се подслоняваше.Намали темпото на подскоци и с ококорени очи се загледа в белите очертания на пътя, минаващ през гората. Той се затича натам и видя, че по-надолу имаше още три разклонения.

-Да….сега се очаква от мен да намеря верният път, нали? НАЛИ!? – извика Бърг и посочи среден пръст на небесата. Той бавно тръгна надолу по пътя , за да намери изход от ситуацията.Но ситуацията не искаше да намери изход от Бърг, затова в центъра на кръстопътя се издигаха няколкостотин табелки , означаващи местата, близки до Мрачната гора.Над всички се виждаше една огромна табела ,„Към Езерото”, осветена с мигащи лампички и ефекти.

-Даааа, изглежда няма знак за Езерото…- каза Бърг и в същото време проблесна светкавица, във формата на стрелка, която посочваше табелката „Към Езерото”. Принцът се обърна и се вгледа в пътя.

-Ами май ще тръгна на дясно…щом няма табелка за езерото, ще се водя по моята вярна интоиция.

Е, не е нужно да подсещаме, че Бърг не избра вярната посока, но така или иначе, той така се засука в малки пътечки, така се обърка, че излезе от гората.Но не оттам , където трябваше.По принцип героите в тази приказка задължително трябва да минат през Мрачната гора, след това през Езерото и да се бият с пияни джуджета, но Бърг изглежда беше роден, като изключение на природните закони, затова и постоянно ги нарушаваше…И така нашият принц се озова далаверски направо на пътя за Кулата на принцесите.

-Ухаааа – извика Бърг , като видя гледката пред него – огромен път, с няколко платна се виеше далеч пред него.Каруци се разминаваха една друга по плочите на пътя , като беше станала катастрофа наблизо, заради привишена скорост.Цял късмет, че полицаите имаха авариен слон, за да вдигнат строшените каруци…Покрай Бърг изхвърча някаква кола , с три коня и той леко се замая.Намираше се точно покрай едно от платната.Реши да чака на стоп.

Слънцето вече припичаше…Над пътя се носеше лека мараня, а птичките бяха спрели да пеят и сега се припичаха на слънце. Бърг седеше с ококорени очи, вдигнал едната си ръка в знак да спре някой, а другата си беше сложил на главата…Ако не беше се свил на топка можеше да прилича на човек, но толкова му беше горещо, че краката му не го държаха.В далечината се чу скърцане от приближаваща каруца.Щом чу това, Бърг веднага скочи обнадежден.Да, беше каруца, с покривало срещу слънцето.

-Ехоооо, спри, вземи ме по пътя! –викаше Бърг и размахваше ръце. Каруцата спря и в нея принцът видя едно познато лице…-Вълшебнико!

-Хайде, качвай се, че няма много време – каза вълшебника изпод наметалото си срещу слънце.Бърг се качи бързо и застана на сянка.Така, бавно тръгнаха в посока Кулата на принцесите.

Всичко щеше да е хубаво и приятно, ако полицията на краля на тази земя не издирваше вълшебника, заради бягството му от „Грийнпеаце”.Ето защо привечер ги застигна патрул, който спря каруцата…

-Документите ,моля!- каза единият от конниците.Бърг чу , че става нещо, и се досети, че вълшебника няма документи.Затова реши да действа по най-добрия начин….

-Господине, това е синът ми, той още няма документи, ето моите – и подаде един пергамент.

-Мхм…да – каза конникът – но , този човек … – и погледна брадата на вълшебника, после Бърг – не може да е ваш син, та той е поне 30 години по-възрастен!

-Господин полицай, той от малък си е едро дете…хихи….прилича на майка си – каза Бърг и леко се усмихна.

Полицаите се спогледаха и единият каза:

-Но този човек наистина е по-възрастен, не може да е ваш син!

-Всъщност…хехе – каза Бърг и се доближи до полицаят – …има болест , нали се сещате – бързоразвиващи се жлези…Полицаят застана на едно място и не каза нищо.След минута реше да пусне каруцата и принцът и вълшебникът продължиха напред, оставяйки учудените полицаи зад себе си.

Дълго пътуваха нашите герои по пътя за Кулата, срещаха много други хора, които в по-късни разкази ще видим кои са и след няколко часа стигнаха долината на Кулата на принцесите.

 

-Е, Бърг –ще те оставя пред Кулата, ти трябва да продължиш сам.

-Благодаря ти, вълшебнико….знаеш ли…

-Какво…?

-Нищо…

Бърг стана от каруцата и се устреми към кулата . Тя беше огромна , величествена постройка от кирпич и камък…Централният й вход беше украсен с прекрасни царевични орнаменти…Бърг пое въздух и почука по вратата.

-Кой е!

-Принц Бърг, син на крал Веймиго.Дошъл съм да си избера принцеса.

-Добре, влизай.

Посрещна го дебела жена с един зъб, черна коса и сиви очи. Прекрасната й миризма на днешна пот щеше да е предизвикателство дори за производителите на тоалетни патета, та даже и на „Шанел N5”… Качиха се по някакви стълби и стигнаха до нещо, като трапезария.Дебеланата му подаде огромен тефтер, на който пишеше „Списък” , изплю се и седна на огромен стол, изглежда за нея направен…

Бърг се очуди, но започна да разтваря тефтера.Това беше каталог на принцесите в кулата.На всяка страница имаше по една картина на принцесата и описание.Той зачете…”Принцеса Мутирала – от малко кралство далеч на юг…Принцеса Гъзела – от кралство на изток…Принцеса Принцеса – без кралство за сега….Принцеса Лузерания…..” На това име Бърг се спря и заразглежда картинката.Това беше най-красивата жена, която беше виждал : големите й очи сякаш го прогаряха, малките й устни му шепнеха…дългият , като на жираф врат беше грациозен, острият , като шило на оса нос сякаш подушваше желанието у Бърг…

-Тази искам! – каза Бърг и извика жената.

-Качи се на 3 етаж вдясно, последната врата – обясни с досада жената и се оригна.

Бърг се затича и започна да изкачва стъпалата по две.Стигна до етажа и видя вратата…Почука, видя надпис: „Големите за сметка на малките” – не успя да го разбере какво значи, но и не го интересуваше.Отвори му самата Лузерания и Бърг падна на колене:

-О, прекрасна моя принцесо Лузерания.Влюбих се във вас още щом ви зърнах на картинката.Сърцето ми е ваше! Толкова търсех любов, и сега мога да се влюбя, да ви дам каквото пожелаете!

-Ми, за начало кредитната карта Ше свърши работа, бебчо – каза принцесата и го шляпна по бузата лекичко.Бърг извади дървената си карта от „ Веймиго Банк” и я подаде на Лузерания.

-Кефиш.

-Искам да се оженим, принцесо!

-Да, окей, окей – ама няма ли да влезеш в пещерата ми или …

-Вие имате пещера!? О , вие сте прекрасна….Принцесата хвана Бърг за косата и го вкара в стаята.Просна го на леглото и го погледна от горе.

-Принцесо, нали аз съм ви първият? – попита жално Бърг.

-Ами…да, за днес – каза Лузерания и…..

 

И после се сещате.Бърг излезе от стаята различен човек, и представите му за света доста се бяха променили.Лузерания беше съгласна да се оженят, разбира се за солидна сума.Но важното е ,че Бърг се почувства щастлив.Двамата се приготвиха и заминаха за кралството на Веймиго, за да се оженят.Но тъй като и за мен вече стана късно, пък и ме чакат задължения, ще видим какво стана с двамата младоженци в следващите продължения на нашата история!

Advertisements

Entry filed under: Светът на принц Бърг.

Приказки за Принц Бърг – Началото ХАЛАДИН И ВЪЛШЕБНИТЕ ЛАМПИ

4 коментара Add your own

  • 1. Mardinia  |  05 мар. 2007 в 10:59 am

    Прекрасно е! Оправи ми настроението 🙂 Чакам продължението.
    Тази част е лико по смишновата от предишната… определено имаш талант и то голям…

    Отговор
  • 2. Aurora  |  05 мар. 2007 в 2:12 pm

    Кефииш 🙂 Наистина много добре. Още,още,още!

    Отговор
  • 3. tamara79  |  05 мар. 2007 в 9:14 pm

    Много е добро, успя да ми оправиш настроението, също като първия път ще кажа чакам продължението с нетърпение. 😛

    Отговор
  • 4. Witchking  |  05 мар. 2007 в 9:27 pm

    Както вече споменаха, определено те бива да пишеш такива неща. Не се бях смял така от…първа част. Искаме още!

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Здравейте!

Здравейте на всички, които посещавате този блог.Казвам се Руслан Трад, от град София. Завърших Класическата гимназия, сега уча Право в Софийски университет, първа година.Навсякъде, където се изисква авторски псевдоним използвам името Жорж Асуад (Georges Asuad). Не претендирам за нещо велико в произведенията си, те са само моят начин за изразяване на мисли и чувства.Ако ги харесвате, ще се радвам и да сложите коментар или просто мнение.Ако имате въпроси към мен, пишете на: don_trado@abv.bg :) skype:aldarrose ICQ: 321354604

Най-четени:

март 2007
П В С Ч П С Н
« февр.   апр. »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Blog Stats

  • 7 697 hits

%d bloggers like this: