Приказки за Принц Бърг – Началото

01 мар. 2007 at 1:16 pm 4 коментара

Сутринта беше….как да кажа – влажна.Да влажна беше най-добрата дума, макар да има и други подходящи думи, на да  не се увличаме в разни безинтересни спорове. Та в тази влажна сутрин започнаха да се случват някои важни работи, които ще започнем така…

Имало едно време принц  Бърг , който търсел своята Голяма любоФ . Търсил я навсякъде, къде ли не…но не я намирал.Дали защото принцът не се отличавал с нещо особено или поради друга причина, но ЛюбоФта не идвала при него. Та ето къде го откри нашият разказ:

-Еееееххх….къде си лобв…Ехехххеее , къде си любов, любовввв, лююююююююбоооовввввв!

Опс, грешка в сценария, нека минем след престоя в тоалетната на Прекрасния принц…

-Дали си тук…не си – принц Бърг продължаваше да търси , завирайки огромния си нос буквално под дърво и камък. Всъщност нека отделим внимание на външния му вид, който спокойно би бил предизвикателство за описание дори за Ван Гог. Огромният му нос, наследство по майчина линия, стърчеше далеч пред очите му, а малка брадавица малко над горната устна подчертаваше прекрасното у принца. Може би най- доброто у него бяха очите му, макар и различни на цвят.  Та цялата тази композиция на прекрасната природа завършваше с една мършаво тяло , боледувало неведнъж. Сега принцът беше на 30 години, но още не беше намерил жената , за която да се ожени и да й даде сърцето си…или по-скоро тя не го и не иска да го намери, но това ще обсъдим в други разкази…Принц Бърг вървеше в кралската градина, търсейки под всяко дръвче и камък своето съкровище, докато не чу , че някой го вика.Това беше майка му, голяма…жена, която все още се грижеше за Бърг. Кресливият й глас беше нещо наистина Нечувано, затова радвайте се, че разказът ни е в писмена форма.

-Бъргиии, ела мамо, обядът е готов!

-Добре, мамо, само минуткааа – извика Бърг и се обърна – Шибана кучка! –каза на себе си принцът и тръгна към Големия Кралски Дворец.

Тук може би трябва да отделим място за описание на Двореца. Това беше един огромен, както в повечето приказки дворец с много красиви прозорци, врати, качествен бетон и бля-бля…Бил е построен от велики крале , някъде в миналото на великото кралство и тем подобни още велики неща. Бърг премина една арка и продължи по мраморния под , към залата за Ядене, която беше една наистина прекрасна зала, построена от великия крал Зиз Влечугото, прякор носен не заради това , че се е бил с дракони и влечуги (J ) . Влизайки в залата пред Бърг се показа една чудна картина на веселие. В далечния край на залата бяха седнали кралят и кралицата, които сега отпиваха от кристалните си чаши.

-Ей, Бърг , брато! Какво става с теб? – това беше най-добрият приятел на Бърг, благородникът Шел , прочут със своята красота оттук до Ледената планина.

-Нищо, Шел, винаги, когато съм близо до намирането на любовта изниква или ядене или кралски танци. Вече се чудя дали е добре да съм принц в тази скапана приказка.

-Не унивай, брато! Животът не е толкова зъл и лош, поне не сме от ония изтърсаци в приказките на братя Грим, нали?  

Бърг остави шел назад и седна до баща си – крал Веймуго , който сега беше омацан целия в мазнотии и вино.

-Здрасти тате.

-Здрасти, Бърг, какво прави днес? – каза баща му и се оригна леко за респект.

-Ходих в градината да търся любовта, като вчера, миналия ден и …миналите 10 години.

-Пак ли бе! Синко – баща му се обърна с едното око към сина си – на тая възраст още нямаш жена, кралството остава без наследници след теб.Как да ти се доверя! Да не би да си….нали знаеш, от ония дето харесват себеподобни…ако ме разбираш.

-Не, тате, просто любовта не идва при мен.

-Хубаво, виж сега – отиваш да търсиш жена, не любов, някоя секси принцеса, да те видя и аз веднъж да заспиш с изморена работа…Майка ти да знаеш на младини…

-Стига , Вей – каза кралица Зооморфия и леко се изчерви.

-Сине, трябва да да отидеш на приключение.Да откриеш принцесата си.Днес тръгваш към Кулата на принцесите, да си избереш, ясно?

 

Късно следобяд Бърг беше готов зъ път . Беше взел раничката си на известната местан фирма „Адидасберг” , ботуши , вълнен елек от магазините на „Л`Арман” и разбира се меча си Екскалибъруан .

-Маме, вземи си ноктерезачката, четка за зъби…да си сменяш бельото всеки ден!

-Да, да …окей – просто нека тръгвам вече.На Бърг всичко това му беше много досадно и наистина искаше вече да тръгва към т.нар. кула на принцесите. Бърг тръгна към коня си и се качи , за да потегли час по-скоро.

-Да внимаваш, синеее – викаже кралица Зооморфия и развяваше кърпичка след сина си.

 

След кратко прекъсване на нашата приказка може вече да покажем какво стана с принц Бърг след  заминаването му от родният дворец.

Той беше на път вече три дни и сега пред него се показаха дървесата на Мрачната гора. Тази гора беше известна с много неща, най-важно от които, че тук живееха всевъзможни твари и чудовища, дали стимул на много други разказвачи да напишат много други приказки.Бърг тръгна към тази гора, над която вече се струпваха тъмни, гръмоносни облаци. Тъй като това беше единственият път към Кулата на принцесите, принцът трябваше да мине точно през Мрачната гора…

Вече се намираше в тъмните дъбрави на тъмната гора, покрита с тъмни облаци и тъмна мъгла, а вече беше и тъмна нощ. Затова на Бърг изобщо не му беше до бъзици.

-Защо Съдбата винаги се бъзика с мен и все трябва да ям големия ..пръст на съдбата! – викаше Бърг и размахваше насам-натам меча си. Както си махаше с меча и чу глас зад себе си…

-Добър вечер…Бърг.Аз съм Добрият  вълшебник с Големия жезъл.

-Магьосник….нямам доверие на магьосници, по-добре се разкарай.

-Аз ще те…съпътствам по целия път, за да ти помогна да намериш своята принцеса.

-Нямам нужда от помощ, но щам искаш –идвай.

И така двамата тръгнали напред в гората, търсейки пътя към езерото в центъра на гората, където да могат да починат. Пътуваха дълго време, говореха за още повече неща, докато пред тях не се появи нещо ужасяващо…нещо наистина гнусно и гадно.Двамата спряха  на една място, невярващи на очите си. Пред беше застанал истински дракон, устата му се отваряше, а от зейналата паст излизаха вцепеняващи звуци, сякаш дошли от небитието. Бърг и вълшебника седяха един до друг и не знаеха какво да предприемат, а драконът седеше точно на пътя им.

-Някакви идеи! – попита Бърг спътника си.

-Може би имам една-две, но те не включват дракон….

-Нали си магьосник!

-Нали ти си главният герой!

Драконът обаче нямаше намерение да слуша разправийте на двамата пред него и тръгна напред.Тридесетсантиметровото му тяло се подмести бързо и той отвори уста заплашително.Петнадесетсантиметровата му опашка се мърдаше и ужасяващо вдигаше прах сред дърветата.

-По-дяволите, санта Мария от Гуаделупе, оле-ле майко! – викаше Бърг и вече щеше да се разплаче пред вида на ужасяващия дракон.

-Спокойно, Бърг! Боговете ме пратиха тук , за да ти помогна! Върви напред сред дърветата, аз ще задържа това чудовище ! – извика вълшебника и бутна Бърга настрани. –И…силата да е с теб, момче! Бягай, глупако!

Бърг затича сред дърветата, чувайки ужасните викове и удари на дракона и вълшебника.Искаше да се обърне , за да види какво ставаше, но не посмя, а и това, което вече беше напълнило гащите му не му позволяваше да стои на една място.

-Е, твар на Злото- каза вълшебникът и вдигна желъза си – няма да преминаеш този път! Върни се в сенките, Пламък на Злото! – каза вълшебникът и заби жезъла си в прашната земя.Чу се искърцване, земята се разтресе и всичко наоколо се разюля. Чуваха се силни взривове изпод повърхността, а  вълшебникът стоеше непоклатимо, държейки жезъла. Тридесетсантиметровото тяло на дракона започна да се свлича в зейналата пропаст, а устата му сякаш заплашително се отваряше към вълшебника. Но драконът не издържа и пропадна в пропастта ….сякаш всичко замря.Настана тишина . Дори за тъмната гора това беше странно.След минута се чуха викове, крясъци …Вълшебникът се обърна ужасен и погледна.

Зад него приближаваха няколко конника, които очевидно идваха за него.Бяхя облечени със зелени туники , на които еше пришит надпис „ Грийнпеаце” Спряха на два метра и единият проговори.

-Вълшебнико,  според  Закона за защита на горските животни, според законите на Великия крал и международните договори за защита и експлотация на горите, ти си задържан в обвинение за убийството на невинен дракон. Хванете го!

Двама конници метнаха  въжета към магьосника и го обхванаха здраво.

-Но…чакайте! Това нещо щеше да  ни убие всички! То е символ на Мрака.Недееейтеее! Но конниците го повлекоха със себе си, докато виковете му не заглъхнаха в дебрите на тъмната гора.

Гледащият зад дървото, зад което се беше скрил Бърг не можа да повярва какво стана пред очите му.

-Знаех си, че тоя старец е престъпник! Пу, добре че не го послушах…

Бърг нямаше време да мисли повече, трябваше да намери своята ЛюбоФ…

Advertisements

Entry filed under: Светът на принц Бърг.

Una canzone per il mio cuore… Приказки за Принц Бърг – Кулата на принцесите

4 коментара Add your own

  • 1. Witchking  |  01 мар. 2007 в 2:15 pm

    Както казах и преди по повод на венесуелския сериал: чакам втора част.

    Отговор
  • 2. Aurora  |  01 мар. 2007 в 6:32 pm

    О много ми хареса. Очертава се нещо наистина добро. Кога е следващата част? 🙂

    Отговор
  • 3. tamara79  |  01 мар. 2007 в 8:21 pm

    Страхотна е приказката, с нетърпение чакам продължението. 🙂

    Отговор
  • 4. Жорж Асуад  |  01 мар. 2007 в 11:39 pm

    Благодаря ви! Продължението ще следва съвсем скоро, надявам се утре 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Здравейте!

Здравейте на всички, които посещавате този блог.Казвам се Руслан Трад, от град София. Завърших Класическата гимназия, сега уча Право в Софийски университет, първа година.Навсякъде, където се изисква авторски псевдоним използвам името Жорж Асуад (Georges Asuad). Не претендирам за нещо велико в произведенията си, те са само моят начин за изразяване на мисли и чувства.Ако ги харесвате, ще се радвам и да сложите коментар или просто мнение.Ако имате въпроси към мен, пишете на: don_trado@abv.bg :) skype:aldarrose ICQ: 321354604

Най-четени:

март 2007
П В С Ч П С Н
« февр.   апр. »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Blog Stats

  • 7 697 hits

%d bloggers like this: