Животът не е нито цел,нито средство.Той е право.

25 ян. 2007 at 12:23 pm Вашият коментар

 

Посветено на един много важен човек,

Животът е цел. Животът трябва да е цел на всеки индивид, без тази цел всяко земно благо не би имало смисъл. И тук в този ред на мисли ще се запитаме: Какво е смисълът на самия живот? Защо трябва да има смисъл? Поглеждайки към етическите доктрини, преценявайки през призмата „смисъл на човешкия живот“ , ще разберем , че колкото и да се различават те са единни в едно – опитват се да образуват един общ смисъл за всички. Хората са различни, всеки има собствен живот и той по нормалните природни закони трябва да бъде изживян. Затова една от най-големите претенции на етиката е да предложи универсална „рецепта за живеене“. Много прав е Пико делла Мирандола в речта си „За достойнството на човека“ , че едно от най-големите блага е живеенето , не съществуването, подчинено на простите материални блага, а живеенето, основаващо се на метафизичното, онова, което е „отвъд“. Защото човек, ако се осланя единствено на физичното , то неизбежно ще рухне,както би се съборила кула от карти. Един небрежен повей , закачка на капризната съдба и човек пропада в лоното на отчаянието. Затова индивидът , обект на изучаване на толкова велики хуманисти, трябва да има цел на живота си. Великият Хайнрих Хайне(1797 -1856) изказва мисълта си , насочвайки ни към идеята, че, за да се живее са нужни средства. Но не онези средства, които мнозина биха използвали , за да са живи – не пари, не компании и милиони; тези хора не живеят-те съществуват. За да си жив , трябва да имаш духовен смисъл на живота си. Смисълът,като такъв е трансцедентен на съществуването, той противостои не само времево, пространствено , но и същностно. Типична черта на човек е преклонността му към вещите. Сами по себе си те, заедно с причинната редица, на което човешкото същество е подчинено, определят битието му. Човек самополага смисъла на собствения си живот и постигането на този смисъл , като цел на същия този живот. Така човек неимоверно влага в битието си една телеология. В случая това трябва да е по-важното за индивида , защото се интересува от целта на своето, на живота си. Мисля, че така както всеки един въпрос има един единствен отговор-верният, то така и всеки един отделен живот има един смисъл. И смятам,че той не се дава , а се търси.“ Смисълът на живота е най-неотложният въпрос“, това е убеждението на Албер Камю и само заради този въпрос, заради търсенето на отговора е най малкато причинност човек да има право да живее.Всеки има възможност да открие себе си. С какви средства никой не може да заповяда, и с каква цел ще осмисли правото си, решава сам човек. Ако някой попита – Добре, а кой живот е щастливият?,то отговорът е казан още преди векове от Луций Аней Сенека в съчинението му „За щастливият живот“ :“… щастлив е човекът, способен на правилна преценка, щастлив е човекът, който е доволен от настоящето независимо какво е то…“. Все пак човек използва правото си на живот субектимно, по лична преценка. И ако психологът Семьон Франк е прав в изказването си,че „да намериш абсолютното благо,трябва да се откажеш от… абсолютното“ , то трябва да решим – няма абсолютна истина в мненията за правото и целта. И ако някой утре си каже , че е безсмислено да се живее, че защо му е това право, след като не получава нищо от това „живеене“,то ще му отговоря: Както казват старите французи – „Fais ce que dois,advienne ce que pourra“ , „Прави каквото трябва, другото ще дойде само“. Човек не трябва да се откъсва от вътрешното си „аз“ , не трябва да си в дисхармония със себе си. А боя се, точно това е приоритет на модерното общество .Днес хората все повече се откъсват от себе си, все повече някой друг решава дали „този“ ще живее или има има право на живот. Щом сме създадени, щом Бог – за тези , които вярват -е решил всеки да живее, то кои сме ние , че да пренебрегваме това право?

Advertisements

Entry filed under: Разни.

Писмо до приятелите Да живееш в София

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Здравейте!

Здравейте на всички, които посещавате този блог.Казвам се Руслан Трад, от град София. Завърших Класическата гимназия, сега уча Право в Софийски университет, първа година.Навсякъде, където се изисква авторски псевдоним използвам името Жорж Асуад (Georges Asuad). Не претендирам за нещо велико в произведенията си, те са само моят начин за изразяване на мисли и чувства.Ако ги харесвате, ще се радвам и да сложите коментар или просто мнение.Ако имате въпроси към мен, пишете на: don_trado@abv.bg :) skype:aldarrose ICQ: 321354604

Най-четени:

януари 2007
П В С Ч П С Н
    февр. »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Blog Stats

  • 7 697 hits

%d bloggers like this: