Сирия

Пътуване до Сирия

През 2006 година, пролетта , най-накрая можех да осъществя мечтата си да пътувам за моята втора родина – Сирия. Дълго време не бях пътувал към Сирия, и сега след 10 години пак можех да тръгна в посока Турция и отвъд нея. Наистина нямах много информация за страната…бях изгубил следите, не следях много новините за положението на Сирия.Затова първо се поинтересувах малко.

По настоящем държавата носи името Сирийска Арабска Република (С.А.Р.). Населението й в момента приближава 21 000 000 души и расте. Повечето факти може да се прочетат в справочници, но те не могат да пресъздадат атмосферата в тази страна.И аз, като почти всеки малко знаех за онзи свят, показван най-вече от медиите. А първото, което ще кажа е: няма нищо общо с това от медиите.Но да видим стъпка по стъпка. От София има самолетни полети до Дамаск , но аз използвах автобусния превоз.Има два дни за отпътуване и пристигане в София – сряда и петък (понетака беше, като заминах), автобусите са на сигурна фирма и са удобни, пригодени за дълги пътувания.А мен ме чакаха 1500 км. Пристигнах в кв. „Хаджи Димитър“ в късния следобяд. Тръгнахме, а в мен се породи онова чувство, което може да се определи , като тръпка пред неизвестното. Бях приготвил малкъ куфар с най-необходимото и раница.Разбрах , че времето там е хубаво ( беше април месец, пролетна ваканция) , и не взех връхна дреха ( яке и т.н., само блуза) , което впоследствие се оказа огромна грешка. Автобусът минава през гр.Пловдив , където чака до един час други пътници и тогава заминава към границата с Република Турция. На самата граница минахме доста бързо – вече имах тренинг от други пътешевствия, затова паспортът ми беше на достъпно за мен място, готов да го извадя при необходимост. Е…границата беше премината, до мен не седеше никой, аз се опънах на седалките и се унесох в мисли, докато светът не изчезна….

По едно време се събудих, вече беше вечер.И видях защо съм се събудил – бях гладен, а вторият шофьор беше извадил характерните арабски пици, които ухаеха много вкусно. И за мое щастие споделиха вечерята си с мен, което ме зарадва и се почувствах не като чужденец. Повечето знаеха български език, което много помагаше, но имаше и хора, които бяха в родината само по бизнес. След вечерята дойде още по-очудващо действие – шофьорите извадиха котлонче, малки чашки и направиха типичното гъсто арабско кафе, което веднага завладя с аромата си автобуса. Предложиха ми малка чашка и аз приех – подобен вкус няма никъде! От сега ви казвам -опитайте арабско кафе. то съдържа кардамон, който придава особено ухание на напитката..Пуснаха весела музика и аз вече можех да се потопя във вълшебството на пътуването. Погледнах през прозореца, макар да беше нощ много неща се виждаха – магистралата в Турция беше много добре осветена и аз виждах малки селца.Но сравнително до Истанбулпътят е пуст.И тогава….идва Истанбул.Дори да си заспал неусетно се събуждаш, защото усещаш, че нещо огромно те приближава.толкова е голям този град, че не знаех кое приближава -ние града, или той нас. Светлини, коли, хора…много хора и разбира се – Мостът на Истанбул. Беше към 11 вечерта и светлините по моста и околните му пристройки създаваха много приятна атмосфера. Това беше нещо огромно, това съоръжение поемаше всеки ден огромен брой превозни средства, а под него кораби преминаваха Босфора. Встрани от моста се виждаха старите турски, султански дворци, осветени ефектно. Ако нямаше нищо друго, което да заслужава признание на турците , то техният национализъм наистина беше за нещо голямо.Навсякъде се виждаха малки знаменца, портрети на Ататюрк…Минеш ли Истанбул, после може да се почувстваш малкъ и незначителен…И така късно през нощта преминахме от Европа в Азия. вече всичко беше различно, вече нямах опорни точки с това, което оставях зад себе си. И наистина разликата се оказа впечатляваща. Още след моста вече осъзнаваш, че попадаш в друг свят…Близкия изток..неговото начало….

продължение…

Advertisements

3 коментара Add your own

  • 1. Sandra  |  19 май 2007 в 8:54 pm

    Интересно…, трябва да отидеш пак и да напишеш книга, ще ти се отдаде идеално !!!

    Отговор
  • 2. Венци  |  31 май 2007 в 1:52 pm

    Zdravej, mojesh li da mi kajesh kyde otsedna v Siriq, tova lqto mi se iska da patuvam do tam i me interesuva vsjakakva informacia za stranata. Molja te, ako ti e vazmojno pishi mi na e-mail: vnd_1@mail.bg i blagodarja 🙂

    Отговор
  • 3. bulgariq.com  |  11 апр. 2011 в 9:18 am

    Здрасти близки приятели, приятен . Уеб сайт информация , телевизор в стаята, спорт , R / C, аудио , начин на живот , финансиране, здраве . Тук ще намерите най-нови докладите в България . Бъдете информирани .

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


%d bloggers like this: