БЛОГЪТ СЕ МЕСТИ

Драги приятели, адресът на блога се мести от този на http://www.ruslantrad.blog.bg .Всички мои материали ще ги прехвърля там.Благодаря ,че посещавахте този блог ,ще ви чакам на новия адрес!

Advertisements

10 Септ 2007 at 1:20 pm 1 Коментар

Бандата на Граала

Синбад се окашля и взе думата:

-Драги колеги,колежки и ние странни…неща – каза рекаплавателят , поглеждайки към наистина невероятните три същества седнали на първия ред, и имащи по няколко пипала – положението е сериозно,да. Става едно голямо смесване на приказки, както каза Уйсъкс.За да спрем всичко това трябва да извършим няколко неща…Първото е да намерим Обикновения Граал.

В залата настана шум.Никой не очакваше да се произнесе името на Граала в тази зала.Изглежда ПРУ имаха план.

-Това е лесното, сега трудното.Трябва да се намерят хора, които да придружат принц Бърг от Тукегот в неговата мисия.Като начало аз ще се включа,трябват ни още смели приказни мъже.С Уйсъкс направихме списък:

-Цинята Брадъ

-Аз

-Сек Юрити

-Самият Уйсъкс Дъмпълдор

– Фреди Бегигингс

-Спящият красавец

– Окрал Артур

и… Закария Порта.

Несъмнено това беше невероятен списък от още по-невероятни герои.Повечето бяха безработни или остарели. Най-голямо впечатление направи последното име.Но нека видим все пак кои бяха тези личности.

Цинята Брадъ беше ужасен,тъмен,невероятно зъл,смърдящ на смърт и пот ,измамник и манипулатор.С една дума скромен пират.За съжаление в приказките не достигна място за него, поради известността на брат му – Синята брада.Пък и брадата на Цинята беше малко по-светла от на брат му, а всички знаем,че разказвачите на приказки искат цвят в героите си.Е, сега ПРУ беше решило да вкара Цинята Брадъ в нашия разказ и щеше да бъде спътник на Бърг.Между нас да си остане, но се носеха слухове, че Цинята Брадъ е виновен Островите на Блажното да носят такова име.

Синбад Рекаплавателя.Далечен братовчед на по-известния Синбад Мореплавателя.Известно е ,че поради морската си болест Рекаплавателя е избрал Седемте велики реки: Снежната река, Зелената река, Жълтата река, Лилавата река ,По-великата река, По-река (която се влива във Великата река и образува По-великата река) и Кафявочервеникавата река.Сега е известен търговец в Ню Уърк.

Сек Юрити.Е тук има доста да се се гледа, търси и т.н. За този магьосник не се знае нищо, освен ,че помага на Бърг от името на ПРУ…

Уйсъкс Дъмпълдор беше директора на училището за магьосници в Ню Уърк и бивш ръководител на ВУЗМ (Висш университет за Зли Министри), но поради алергията си към политиката се е отказал от поста.Родът му е известен с това ,че е производител на „Дъмпъл“ от незапомнени в жалко, че Уйсъкс толкова обичаше това питие…

Фреди Бегигингс.Макар да приличаше на итало-американец от Бронкс, той беше просто един нисък човек, роднина на Фродо Бегинс , но поради липса на роля във филма на Питър Джаксън се озовава в света на Бърг.И сега можеше да стане известен с това, че е търсел Обикновения Граал.

Спящият красавец.Доста странно явление.Да не кажем доста „обратно“ явление.Беше нежна душа.Като малък му се присмивали , че имал малко достойнство.Затова станал убиец хомосексуалист.Името му предизвиквало страх и…болки в седалищната част у мъжете.за нещастие бил любимец на жените, но ставал само за приятелка.

Окрал Артур.Несъмнено една от най-колоритните личности сред героите.Ако предишните са ви се стрували странни, то Артур е черешката.Той се прославил не с какво да е , а с това ,че ограбил крал Артур.Не само това – той взел и жената на Артур и я продал на циганите за водачка на мечка в Карпатите.Приказките, че Ланселот я е откраднал от Артур хич не са верни, а са плод на конкуренцията.

Закария Порта.Наистина, какво прави това чудо тук? Това беше четиридесетгодишен младеж с наднормено тегло.Братовчед му – Хари Потър- е малко по-известен от него, но и неговото време ще настъпи.Та той се гордееше със семейната черта -да носиш малки очила, тип „Химлер“ и да умееш разни магически номера.Уви, Закария разбрал ,че ги умее едва на 39-годишна възраст…

Е, това са героите , които щели да помогнат на Бърг в търсенето му.О, да видим какво ще каже Синбад.

-Това ще е Бандата на Граала!

04 Септ 2007 at 12:22 am 2 Коментари

Така казаха светите книги за „Милан“

За Мишо, най-верният росонер -братле, дано ти хареса!*

Всички знаем за това, че в светите книги са предречени много велики събития и личности.Тъй като Милан е един безпорно велик отбор аз съм сигурен , че светите книги са казали нещо по въпроса.Всъщност да надникнем….

 „И дойде денят, що беше чакан от толкова много хора.А те наистина чакаха това събитие, що беше предречено още от древните мъдреци на Божията земя.В уречения ден людете се събраха на равните поля в земята на Етруските, що беше на север под великата планина.И всички чакаха знамението…догде земята се разтвори и излязоха от нея велики сдания.И Бог създаде Сан Сирош, що беше наречен по-късно „Сан Сиро“…Апостол Паоло от Малдини 4:15

 Ясно е , е че стадионът на Милан е низпослан от небето.Ясно се вижда от посланието на апостол Паоло. Феновете на отбора винаги са смятали, че избранниците им са избрани от небето.Нека видим дали е така наистина:

 „…Бог знаеше, че людете му се нуждаеха от избранници.Те се лутаха безцелно из земята Господна и не знаеха кой отбор да подкрепят.И тогава ангел господен се яви на Карло от Анчелоти в съня му.И каза нему:“Утре щом отвориш очи излез там дето е Сан Сирош.Застани в средата му и моли се!“.И стана така, както ангелът беше казал на Карло.И отиде той в средата на Сан Сирош и падна молейки се на земята.И тогава от небето показа се светлина и Бог сам каза:“Ще бъдеш велик водач на тази що аз ти поверя.Води ги, аз ще бъда с Вас!“ И тогава от небето Бог показа ликовете на двадесет и двама помазани люде.И това бяха играчите…“ Послание на Малдини към Интерош 6:10

Разбира се Милан има много пророци, които Бог е пратил , за да известява света за успехи на Милан.Ето и някои от тях:

  • Деметрио Албертини
  • Жозе Алтафини
  • Карло Анчелоти
  • Роберто Баджо
  • Франко Барези
  • Оливер Бирхоф
  • Лутер Блисет
  • Звонимир Бобан
  • Алесандро Костакурта
  • Ренцо де Веки
  • Роберто Донадони
  • Джими Грийвс
  • Гунар Грен
  • Рууд Гулит
  • Курт Хамрин
  • Филипо Индзаги
  • Джанлуиджи Лентини
  • Нилс Линдхолм
  • Чезаре Малдини
  • Паоло Малдини
  • Алесандро Неста
  • Гунар Нордал
  • Жан-Пиер Папен
  • Франк Рийкард
  • Джани Ривера
  • Мануел Руй Коща
  • Сандро Салвадоре
  • Деян Савичевич
  • Хуан Алберто Скиафино
  • Карл-Хайнц Шнелингер
  • Андрий Шевченко
  • Анджело Сормани
  • Джовани Трапатони
  • Марко Ван Бастен
  • Джордж Уеа
  • Рей Уилкинс
  • Себастиано Роси
  • Даниеле Масаро

Още много познават феновете на Милан. Но нека видим дали мъдрите говорят нещо за бъдещето…

„И в деня се събра голямо множество.Всички се събраха в града на философите , страната на онези що наричат йонийци.И там всички чакаха великото събитие.Избраните щяха да играят своя мач срещу противниците си, що бяха от мъгливия Албион.Макар страшни и велики също, както Милан, враговете бяха обречени на провал.Пророк Кака беше подържан от Бога…В този ден Милан играха.И победиха“ Послание Миланово към Другите 1:2

22 Май 2007 at 9:04 pm Вашият коментар

Топлфикация

Топлфикация!Думата се появи в главата ми и веднага нанесе големи физически наранявания.И не само – вече си мисля дали нямам жълта книжка,защото ако не ви прави впечатление институциите ни правят на балами и при всеки случай ни изкарват луди.Ето и с „Топлофикация“ -дали е в София,дали в Русе или Малък Поровец ,винаги е едно и също.Отиваш да платиш сметката си за парното през юни месец (!), която е 120 лв. Ти,драги ми гражданино си ползвал това парно наполовина дори през декември,едва ли си го пускал през юни месец,но това няма значение,защото апаратът показва съвсееем друго! Ти не стига ,че си го пускал юни месец,но си станал и най-големия потребител на енергия в блока,та дори в квартала.Така че отиди и си плати сметчицата. Но погледни от добрата страна – тези пари ще отидат за България и ще се окажат решаващи за огромните усилия за икономическото изравняване с другите страни от ЕС (Европейски съюз) провеждани от родното правителство.
Всъщност да си го кажем направо -тези 120 лв. ще отидат за някой басейн или за джакузи в централа на „Топлофикация“ и така нашата институция ще се превърне в най-големия „Aqua Парк“ на Балканите! Не е ли това повод за гордост?
Няма начин -откачаме радиаторите и ще зъзнем зимата ,а за лятото ще мислим -че тези сметки за юни и юли за непосилни…да се благодарим,че климатът ни стана,като в Еквадор, че не му виждам края…

19 Май 2007 at 11:43 pm Вашият коментар

ПРИНЦ БЪРГ И ОБИКНОВЕНИЯТ ГРААЛ – Ню Уърк

Историята дотук: принц Бърг тръгна към своето ново приключение, търсенето на Обикновения Граал.По пътя си той се запозна с великия Синбад Рекаплавателят, господарят на Седемте реки.Отново магьосникът Сек беше до Бърг, който разбра, че ПРУ го следят, заради навлизането на други приказки в тази.Всички попаднаха в гората на разбойника Бин Ро Худ, където ступаха шерифа на Можеищетидам …

 

-Обаче този Худ има много добра маса, братко – каза Бърг, докато се почешваше по корема, издул се от невъобразимо голямото количество храна, което беше погълнал заедно с магьосника.

-О..да – каза Сек и се погледна към небето…Двамата бяха насред горска поляна, жени обикаляха около тях…Бърг отворил уста наливаше ейл в нея, докато с другата ръка избираше свинските бутчета…Сек беше заровил глава в огромен казан с ядене , докато с ръце прибираше повече от това, което му попаднеше…От спомените го върна леко потръсване на лодката, ударила сев подводен камък.Бяха са качили на лодка и от горската река пак бяха излезли на Великата река, където кръстосваше Синбад Рекаплавателя.

-Честно ти казвам така не съм ял дори вкъщи! – Бърг се просна по гръб и затвори очи.Беше толкова спокойно…Реката ги носеше по техния път към града, който каза , че отиват Сек.

-Бърг…май пристигаме….-каза магьосникът и бутна Бърг , който стана веднага.

-Ъ…

-Ню Уърк ! – каза вълшебникът и посочи пред себеси, където реката навлизаше в огромно пристанише…

 

Нека кажем няколко думи за Ню Уърк.Това беше огромен град в Приказния свят.Пристанището му поемаше най-много товари, кораби и приказни емигранти.Тук намираше убежище всеки избягал от друга приказка, ето защо беше многонационален град.Бърг никога не беше виждал подобен град, той нямаше нищо общо с кралствата…той беше сам за себе си. Но приключението за намирането на Обикновения граал ги отведе тук, където щяха да се запознаят с много, много нови хора….Но нека видим.

-Ще се загубим ,Сек – каза Бърг и притеснено прибра под ръката си малката си торбичка.

-Едва ли, познавам града.Сега трябва да намерим Бюрото на ПРУ, за да им докладвам как се развиват нещата.

-Тук няма да ни намери никой ,Сек, дори Шерифът.

-Напротив, градът е огромен и все пак имаме много врагове тук.

Двамата приятели продължиха по улицата направо, към една местна кръчма.Някой зад тях ги настигна и викаше, което изуми Бърг.

-Хееей! Хееей! Елате сега – не може да изпуснете най-добрата оферта оттук до Братя Грим!- Сек и Бърг се обърнаха и огледаха човека.Беше възрастен с голо теме и бяла коса отстрани.Имаше очила с дървени рамки и много…много пръстени по ръцете.Да не забравим и малките мустачки.

-Махни се, не искаме нищо – каза Сек и побутна Бърг да продължат.

-Ееее, ще изпуснете най-добрата оферта за меч, комбиниран с ножица и компас! Само за 2 и половина монети в близките 10 минути!

-Боя се, че да….ще пропъснем офертата, хайде Бърг- каза сек и двамата продължиха , оставяйки продавача зад себе си.

-Кой беше този?

-Не му обръщай внимание…от векове постоянно продава разни неща, казва се Хост Вурст.

-Ясно…е дано има късмет- прошепна Бърг и се засмя.Уличата продължи още малко, когато пред тях се показа входът на кръчма „Когато те срещнах, знаеш ли”.

-Ъ….името е малко странно – сподели Бърг, докато влизаше след вълшебника.Вътре беше естествено – мрачно, мръсно, с малки маси …много посетители (кой с едно око, кой без крак..) и т.н. подробности за всяка една средностатистическа кръчма в приказен свят.Та…седнаха на маса, която беше свободна,и зачакаха да ги обслужат.

-Ка`ете какво искате ? –попита ги огромния сервитьор с татуирано око на челото.Първоначалният шок , възникнал от появата на огромната топка косми с татуировка на челото отмина за секунди и двамата казаха, че искат бира.

-О`кей, немайте грежата,смотаняци – каза грамадата и бутна един чифт извадени очи, които се намираха на масата на нашите герои.Естествено това също го приеха с почуда…

-Сек, сигурен съм, че имаш пари и за по-добро място от….това.

-Да, но тук е Срещата.Ще чакаме сега.

След минути пиеха бирата си, когато в кръчмата влезе закачулен човек.Беше висок и вървеше бавно…Сек и Бърг го погледнаха как седна в другия ъгъл на кръчмата , на най-отдалеченото място…извади лула и запуши спокойно, без да си показва лицето…само едни червени отблясъци , където трябваше да са очите му се виждаха изпод качулката.

-О…пак е пиян – каза Сек и викна Бърг да тръгнат към човека.Макар да не разбираше нищо, Бърг се подчини.

-Здравей, Гнил заек 1 – каза шепнешком Сек на мъжа с качулката.

-Здравей, Гнил заек 2 , това ли е Човекът? – попита с дрезгав глас непознатият.

-Да, това е – да тръгваме.

 

След час всички бяха в огромна сграда под Ню Уърк, което се оказа, че е Централата на ПРУ…

-Сега ще влезем вътре.Няма нищо притеснително- каза този с качулката и тримата влязоха през отворената врата на залата.А тя баше наистина огромна….и пълна с множество хора, които по-късно се разбра, че са герои от приказки.

-Това са емигранти, които още нямат паспорт и разрешение за пребиваване в страната –каза закачуленият и им посочи да седнат на трите останали свободни столове.В залата настъпи тишина, когато на катедрата пред всички, в далечния край на залата се показа човек, председателят на ПРУ – Уйсъкс Дъмпълдор.

-Времето дойде, герои- започна Уйсъкс – ако не се задействаме сега, няма кога.Приказният свят е застрашен.Все повече приказките се смесват една с друга…а притокът на емигранти е все по-голям.Затова сега организираме тази среща на върха, между всички по-известни герои, за да вземем решение.Виждам, че и Бърг и Сек Юрити са тук.

Бърг почервеня от срам, когато всички погледи се приковаха в него.Не беше очаквал да има такова посрещане…и все пак той се отклоняваше някак от приключението си и това го дразнеше.Не го интересуваше какво става, искаше само Граала!

-Да дадем думата на Синбад Рекаплавателя.

 

Следва продължение….

25 Апр 2007 at 12:46 pm 1 Коментар

ПРИНЦ БЪРГ И ОБИКНОВЕНИЯТ ГРААЛ

Заради интереса към Бърг ще си позволя отклонение от Халадин и ще продължа с една история за нашия любим принц…

 

След женитбата си , принц Бърг се прибра в своя замък при баща си Веймиго и майка си Зооморфия. Жена му, принцеса Лузерания роди три двойко близнаци, и Бърг беше много радостен.За съжаление авантюристът в него взимаше връх, заради това той пое по своето ново приключение, в търсенето на Обикновения Граал…

Бърг се намираше вече на ден път от замъка си.Беше тръгнал вечерта и сега се намираше на брега на река Куриа .Това беше най-голямата река в кралството и се използваше от Веймиго за търговия с Източните държави от Почтиблизкия изток.

-Прекрасно, сега ми трябва кораб…не , тоя разказвач е побъркан, знаех си аз! – каза Бърг и тръгна ядосано към брега.В опита си да бъде нервен и да си го изкара на водата, той се подхлъзна и падна в тинята, покриваща брега.

-Мамка му! Поне да имах един „Дав” сега…

Той погледна надолу по течението на голямата река и забеляза приближаващ се кораб.”Сигурно ще мога да го спра и да ме откара до следващата ми стъпка.” Бърг трябваше да стигне до къщата на Мерилин Мерилинистия , която се намираше през десет реки в десета, през десет планини в десета и през десет кралства в десето.Общо взето много път…И река Куриа беше идалният начин да мине поне пет планини , реки и кралства…Корабът беше се доближил достатъчно , за да може Бърг да викне и дано го чуят…

-Еееехо! Тук,тук! – махаше с ръце Бърг . Изглежда го чуха, тъй като корабът приближи към брега и след минути по стълбичката слизаше огромен мъж, с тъмна кожа и присвити очи.

-Кой си ти, пътнико? – попита великанът Бърг.

-Аз съм принц Бърг, син на крал Веймиго , крал на тази земя.Трябва ми кораб до Източните държави.

-Аз съм Синбад Рекаплавателя , ще ечест за мен да помогна на един принц.

 

Пътуването им беше спокойно. За Бърг този Синбад беше съмнителен , но той осигуряваше транспорт и сигурност.

-Какво търсиш ти в Източните кралства?

-Обикновения граал, Синбад.

-Оо, нима…той е приказен предмет, с негова помощ може да правиш много неща, нали знаеш това?

-Да, нали заради това ще го търся??? – Бърг завъртя очи в израз на досада.

-Добре де…еее, само се нервиш не`къф – Синбад стана и отиде към каютата си.Бърг остана на палубата и се загледа в тъмните води на Куриа , нощта се спускаше бавно над хоризонта, а щурците се дочуваха откъм брега.Тъкмо притваряше очи в опит да помечтае , когато се чу плискане до кораба.Отвори очи и видя човек с лодка.А човекът за пореден път му се стори…познат.Имаше бяла брада и голям жезъл до него.

-Пак ли ти бе!

-Да, Бърг – аз те следвам винаги- каза магьосникът с Големия жезъл и доближи лодката до кораба.

-Кой е този? – попита Синбад , който се беше появил отново.

-Един стар познайник, капитане, ако може го качете…

 

След няколко часа….

-Искам да ми кажеш, защо винаги си след мен!

-Добре Бърг….изглежда трябва да знаеш всичко – започна вълшебникът и остави жезъла до себе си.Намираха се в каютата на Бърг , седнали един срещу друг – Аз съм агент на ПеРеУ – Приказно Разузнавателно Управление. Казвам се Сек Юрити и имам задачата да те следя…Имаме сведения, че други приказки искат да се намесят в нашата…

За Бърг тази информация дойде , като гръм от ясно небе ( и в този момент проехтя гръм). Не можеше да осъзнае как , защо…защо него.Големият му нос се сбърчи и той каза:

-Не смятам, че е нужно да ме следиш!

-Не го решаваш ти, Бърг.Хайде сега да поспим, утре ще пристигнем в Гората на Бин Ро Худ.

 

Нашите герои заспаха непробудно.Ако не се брояха сънищата за пеперуди и цветя на Бърг и за млади магьоснички на Сек, нащта мина без произшевствия.Изглежда се очертаваше едно лесно и вълнуващо приключение, но те не знаеха, че изобщо няма да е така…да де – ще е вълнуващо, но нямаше да е лесно…

 

-Е, драги …пристигнахме – съобщи Синбад Рекаплавателя и посочи пристанището пред тях.

-Благодаря ти , Синбад, винаги ще те помня! – каза Бърг и една сълзичка капна на дъските под него.

-Не се притеснявай,Бърг – ето ти това, с него можеш да ме викнеш винаги, когато ти потрябвам – каза Синбад и подаде сребърна свирка на Бърг….Освен формата й на мъжки член , другото беше прекрасно – изящна изработка и изглежда с вълшебни свойства.

-Благодаря ти! – каза Бърг и тръгна към пристанището, заедно със Сек.

 

 

Вече вървяха близо два часа сред гората .Дърветата бяха огромни и скриваха слънцето и топлината му.Сега им беше хладно, и ако добавим, че и тъмно можем да кажем, че Бърг имаше още основания да мрази разказвачът.

-Стойте! – извика някой зад тях и те се обърнаха.Зад тях беше застанал нисичък мъж, с прошарена коса и шапка с голямо перо.

-Аз съм Бин Ро Худ, и това е моята гора! А вие сте без разрешителни, нали?Богати ли сте?

-Не…ние сме прости пътници – каза Сек и сръга Бърг, когато се опита да отговори.

-Е, значи няма да ни ограбвам, аз само богатите.

-Ясно, е свободни ли сме? – попита Бърг с досада, докато разтриваше ребрата си.

-Не, естествено!

-Ами, не може ли да продължим кротко?

-Не, естествено!

-Ами да пием вода поне?

-Не!

-А да хапнем, по дяволите!

-Не!

Бърг вече се ядосваше.Погледна Сек и промърмори:

-Този дали знае други думи? – магьосникът само вдигна рамене .Иззад дърветата се показаха още конници.Но те бяха облечени различно.Много по-богато от тези на Худ.Пътниците се обърнаха към тях, когато започнаха да се карат с хората на Бин.

-Върни златото ми,Худ!

-Не мога , то е за бедните и за дома за сираци в селото , а каквото остане е за фонда за подпомагане на евреите оцелели от войната!

-Не ме интересува, Худ, кради някой друг!

-Кой е този ? –попита Бърг своя съпътник.

-Шерифът на Можеищетидам.Стар враг на Худ…

-Тогава дай ми тези двамата! Това ще е компенсация за взетото ми злато – извика шерифът и посочи Бърг и Сек.Худ само се огледа и вдигна рамене.

-Добре, те не са мои хора…

Няколко конника се запътиха към Бърг.Посегнаха , но той вече беше готов. Малка палка се беше появила в ръцете му и той плесна войниците.Няколко се строполиха на земята охкайки, и Бърг тръгна към шерифът.

-Аха! Да премерим сили,а!? – каза лордът и дръпна дръжката на меча си, която остана в ръката му – Знаех си, че е лошо качество!

Бърг извади малко ножче и сряза едно от въжетата покрай крака на шерифа, който увисна на няколко сантиметра от земята с надолу главата.

-Сега съм ти бесен! Който и да си, ще те намеря!

-И аз ако се намирах на такова разстояние от конски салам щях да съм бесен, братко – каза Худ и се засмя.Бърг и Сек застанаха до Бин и удариха коня на шерифа.Докато той се отдалечаваше , а гласът му притихваше със закани към Бърг, всички останали се спогледаха.

-Е, ние искаме да продължим вече.

-Не, първо ще ви нагостим, че ни помогнахте, макар и да се върне този въшляв негодник- каза Худ и подкани пътниците сред гората.

 

Следва продължение…

 

12 Апр 2007 at 8:47 pm 2 Коментари

ХАЛАДИН И ВЪЛШЕБНИТЕ ЛАМПИ

Докато принц Бърг се връщаше със своята жена , в другата част на света , далеееееч на юг , насред пустинята един младеш се мъкнеше едва под мъчното слънце и се опитваше да умре от обезводняване. Това беше друг наш герой – Халадин. За неговият живот можеше да се говори много.Първоначално работеше, като шивача Аладин при конкуренцията от „Арабските нощи” , но след като му прекъснаха договора, заради брат му Аладин, дойде в нашата приказна компания. И ето , че вече участваше в няколко епизода – „Халадин и вълшебната метла”, „Халадин и вълшебното нещо” и сега „ Халадин и вълшебните лампи”. Изобщо , Халадион беше един вълшебен герой, но късметът му беше още по-вълшебен, да не кажем направо могически.Как успяваше винаги да се напъха там, където не трябва не знаем, но така или иначе той беше служител….В процеса на нашия разказ, той се намираше в Пустинята на лампите, където го очакваха много интересни приключения…

-Ох…не може да е толкова горещо…Дори за мен е топличко.. – каза Халадин и обърса с кърпа челото си. Големият му нос се беше изпотил и една капчица беше застанала заплашително на върха му с риск да падне да издадената долна устна.Не след дълго той забеляза в далечината мараня…и след секунди се видяха очертанията на палми, малко езерце…типично сладко оазизче насред пустинята . той примижа и остана изумен: пред него се виждаха очертанията на бял дворец, като в приказките – с бял мрамор, високи кули, до небесата и т.н. Не можеше да повярва, това беше дворецът на..не може да бъде, не мислеше, че може да е пристигнал в двореца на…..

-….Харун ал-Чешит ! – каза на себе си Халадин .Това беше нещо невероятно за Халадин. Легенди се носеха за този дворец, намиращ се в центъра на Пустинята на лампите.

След минути пътникът навлезе в оазиса.Беше посрещнат от двама войници.

-Кой си ти ? – попита единият.

-Аз съм Халадин, един прост шивач.Пътувам през пустинята , за да намеря вълшебната лампа на ал-Чешит.

В този момент двамата стражи подхванаха Халадин и го поведоха към двореца….

След няколко часа…

Халадин стоеше с притаен дъх в една от стаите на двореца на султана.На вратата се почука .През нея мина самият халиф , строен , красив и с велика осанка.Халадин седеше вцепенен и не знаеше какво да каже.За първи път виждаше халиф, и то не кой да е , а самия Харун ал-Чешит…

-Мир с вас , халифе! – поклони се Халадин и изпусна чашата си с вода от бързане.Халифът само кимна с глава и застана до него.

-Разбирам, че ти искаш да намериш моята вълшебна лампа?

-Да, така е …

-Е, ще ти кажа, че тя беше открадната от ужасния разбойник Баба Али.Влезе в двореца и открадна най-скъпоценното от мен.Ако искаш да я имаш , трябва да я вземеш от него.

-Добре, халифе, ще я взема! Но вие какво ще спечелите от това?

-Аз ще искам да служиш при мен 5 години.

Халадин кимна в съгласие и ал-Чешит излезе от стаята.След час шивачът щеше да тръгне към пустинята на лампите, където беше леговището на Баба Али.

10 Апр 2007 at 10:56 am 2 Коментари

Older Posts


Здравейте!

Здравейте на всички, които посещавате този блог.Казвам се Руслан Трад, от град София. Завърших Класическата гимназия, сега уча Право в Софийски университет, първа година.Навсякъде, където се изисква авторски псевдоним използвам името Жорж Асуад (Georges Asuad). Не претендирам за нещо велико в произведенията си, те са само моят начин за изразяване на мисли и чувства.Ако ги харесвате, ще се радвам и да сложите коментар или просто мнение.Ако имате въпроси към мен, пишете на: don_trado@abv.bg :) skype:aldarrose ICQ: 321354604

Най-четени:

октомври 2018
П В С Ч П С Н
« Септ    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Blog Stats

  • 7 697 hits